Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
| שמר רגליך (רגלך) כאשר תלך אל בית האלהים וקרוב לשמע מתת הכסילים זבח כי אינם יודעים לעשות רע |
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
| אל תבהל על פיך ולבך אל ימהר להוציא דבר--לפני האלהים כי האלהים בשמים ואתה על הארץ על כן יהיו דבריך מעטים |
3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
| כי בא החלום ברב ענין וקול כסיל ברב דברים |
4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
| כאשר תדר נדר לאלהים אל תאחר לשלמו--כי אין חפץ בכסילים את אשר תדר שלם |
5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
| טוב אשר לא תדר--משתדור ולא תשלם |
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
| אל תתן את פיך לחטיא את בשרך ואל תאמר לפני המלאך כי שגגה היא למה יקצף האלהים על קולך וחבל את מעשה ידיך |
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
| כי ברב חלמות והבלים ודברים הרבה כי את האלהים ירא |
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
| אם עשק רש וגזל משפט וצדק תראה במדינה--אל תתמה על החפץ כי גבה מעל גבה שמר וגבהים עליהם |
9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
| ויתרון ארץ בכל היא (הוא)--מלך לשדה נעבד |
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
| אהב כסף לא ישבע כסף ומי אהב בהמון לא תבואה גם זה הבל |
11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
| ברבות הטובה רבו אוכליה ומה כשרון לבעליה כי אם ראית (ראות) עיניו |
12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
| מתוקה שנת העבד אם מעט ואם הרבה יאכל והשבע לעשיר--איננו מניח לו לישון |
13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
| יש רעה חולה ראיתי תחת השמש עשר שמור לבעליו לרעתו |
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
| ואבד העשר ההוא בענין רע והוליד בן ואין בידו מאומה |
15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
| כאשר יצא מבטן אמו ערום ישוב ללכת כשבא ומאומה לא ישא בעמלו שילך בידו |
16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
| וגם זה רעה חולה כל עמת שבא כן ילך ומה יתרון לו שיעמל לרוח |
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
| גם כל ימיו בחשך יאכל וכעס הרבה וחליו וקצף |
18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
| הנה אשר ראיתי אני טוב אשר יפה לאכול ולשתות ולראות טובה בכל עמלו שיעמל תחת השמש מספר ימי חיו אשר נתן לו האלהים--כי הוא חלקו |
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
| גם כל האדם אשר נתן לו האלהים עשר ונכסים והשליטו לאכל ממנו ולשאת את חלקו ולשמח בעמלו--זה מתת אלהים היא |
20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
| כי לא הרבה יזכר את ימי חייו כי האלהים מענה בשמחת לבו |
