Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
verba Ecclesiastes filii David regis Hierusalem
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
vanitas vanitatum dixit Ecclesiastes vanitas vanitatum omnia vanitas
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
quid habet amplius homo de universo labore suo quod laborat sub sole
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
generatio praeterit et generatio advenit terra vero in aeternum stat
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
oritur sol et occidit et ad locum suum revertitur ibique renascens
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
gyrat per meridiem et flectitur ad aquilonem lustrans universa circuitu pergit spiritus et in circulos suos regreditur
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
omnia flumina intrant mare et mare non redundat ad locum unde exeunt flumina revertuntur ut iterum fluant
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
cunctae res difficiles non potest eas homo explicare sermone non saturatur oculus visu nec auris impletur auditu
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
quid est quod fuit ipsum quod futurum est quid est quod factum est ipsum quod fiendum est
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
nihil sub sole novum nec valet quisquam dicere ecce hoc recens est iam enim praecessit in saeculis quae fuerunt ante nos
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
non est priorum memoria sed nec eorum quidem quae postea futura sunt erit recordatio apud eos qui futuri sunt in novissimo
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
ego Ecclesiastes fui rex Israhel in Hierusalem
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
et proposui in animo meo quaerere et investigare sapienter de omnibus quae fiunt sub sole hanc occupationem pessimam dedit Deus filiis hominum ut occuparentur in ea
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
vidi quae fiunt cuncta sub sole et ecce universa vanitas et adflictio spiritus
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
perversi difficile corriguntur et stultorum infinitus est numerus
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
locutus sum in corde meo dicens ecce magnus effectus sum et praecessi sapientia omnes qui fuerunt ante me in Hierusalem et mens mea contemplata est multa sapienter et didicit
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
dedique cor meum ut scirem prudentiam atque doctrinam erroresque et stultitiam et agnovi quod in his quoque esset labor et adflictio spiritus
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
eo quod in multa sapientia multa sit indignatio et qui addit scientiam addat et laborem
