Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of Ecclesiastes, the son of David, king of Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanity of vanities, said Ecclesiastes vanity of vanities, and all is vanity.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What hath a man more of all his labour, that he taketh under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
One generation passeth away, and another generation cometh: but the earth standeth for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun riseth, and goeth down, and returneth to his place: and there rising again,
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
Maketh his round by the south, and turneth again to the north: the spirit goeth forward surveying all places round about, and returneth to his circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea, yet the sea doth not overflow: unto the place from whence the rivers come, they return, to flow again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are hard: man cannot explain them by word. The eye is not filled with seeing, neither is the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
What is it that hath been? the same thing that shall be. What is it that hath been done? the same that shall be done.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Nothing under the sun is new, neither is any man able to say: Behold this is new: for it hath already gone before in the ages that were before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no remembrance of former things: nor indeed of those things which hereafter are to come, shall there be any remembrance with them that shall be in the latter end.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I Ecclesiastes was king over Israel in Jerusalem,
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I proposed in my mind to seek and search out wisely concerning all things that are done under the sun. This painful occupation hath God given to the children of men, to be exercised therein.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all things that are done under the sun, and behold all is vanity, and vexation of spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
The perverse are hard to be corrected, and the number of fools is infinite.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I have spoken in my heart, saying: Behold I am become great, and have gone beyond all in wisdom, that were before me in Jerusalem: and my mind hath contemplated many things wisely, and I have learned.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I have given my heart to know prudence, and learning, and errors, and folly: and I have perceived that in these also there was labour, and vexation of spirit,
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
Because In much wisdom there is much indignation: and he that addeth knowledge, addeth also labour.
