Второзаконие 29
1 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
Te hae kahhe Moab kho ah Israel ca rhoek neh moi a boh vaengah tahae kah olka he BOEIPA loh Moses a uen tih Horeb ah khaw amih taengah moi a boh thil bal.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
Te vaengah Israel pum te Moses loh a hueh tih, “BOEIPA loh na mikhmuh ah Egypt kho kah Pharaoh neh a sal rhoek boeih, a diklai boeih a saii te boeih na hmuh uh.
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
Noemcainah a len len neh kopoekrhai a len len te na mik loh miknoek la a hmuh coeng.
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
Tedae ming thai ham lungbuei, hmuh thainah ham mik, yaak thainah ham nah hna khaw tihnin duela BOEIPA loh nangmih m'pae pawt nim?
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
Nangmih te khosoek ah kum likip kam mawt tih na pum dongkah na himbai loh hmawn pawh. Na kho dongkah na khokhom khaw hmawn pawh.
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
Buh na ca uh pawt tih misurtui neh yu na ok uh pawt daengah kai he BOEIPA na Pathen la nan ming uh.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
Hekah hmuen na pha uh vaengah caemtloek neh mamih doe hamla Heshbon manghai Sihon neh Bashan manghai Oga ha pawk tih amih rhoi te n'tloek uh.
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
Amih khohmuen te n'loh uh tih Reuben koca, Gad koca neh Manasseh koca hlangvang taengah rho la m'paek uh.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
Te dongah paipi ol he ngaithuen uh lamtah vai uh. Te daengah ni na saii boeih te na cangbam uh thai eh.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
Tihnin ah nangmih na Pathen BOEIPA mikhmuh kah aka pai nangmih boeih khaw, na boeilu rhoek khaw, namah koca rhoek khaw, nangmih a hamca rhoek neh Israel hlang khaw,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти,
na yuu na ca neh na rhaehhmuen khuiah na thing aka top tih na tui aka than yinlai khaw,
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
BOEIPA na Pathen kah paipi neh tihnin ah BOEIPA na Pathen loh nang taengah a saii a olcaeng khuila kun puei laeh.
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
Tihnin ah nang te amah kah pilnam la pai sak vetih namah taeng neh na pa rhoek Abraham, Isaak, Jakob taengkah a toemngam tih a thui vanbangla na Pathen la ha om ni.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
Tahae kah paipi neh olcaeng he namah neh namah loh na saii pawt tih kamah long ni ka saii.
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
Tihnin kah BOEIPA Pathen mikhmuh kah aka pai mamih taengah aka om neh tihnin kah mamih taengah aka om pawt rhoek taengah khaw a saii.
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
Egypt kho ah metla ng'om tih namtom lakli ah na caeh uh vaengah metla na caeh uh khaw namamih loh na ming uh.
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
Amih taengkah a sarhingkoi la thingngo, lungto, sui neh ngun mueirhol te na hmuh uh.
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
Mamih kah Pathen BOEIPA taeng lamloh a thinko aka maelh tih namtom pathen taengah thothueng hamla aka cet huta, tongpa khaw, huiko neh, pilnam koca he tihnin kah nangmih khuiah om ve. Anrhat neh pantong yung aka pungtai loh nangmih taengah om ve.
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
Te dongah tahae kah thaephoei ol a yaak vaengah a thinko khuiah yoethen pae uh vetih, “Ka lungbuei thinthahnah ah ka pongpa daengah ni khosul tuihalh neh ka khoengvoep vetih kai ham ngaimongnah a om eh?,” ti ve.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
BOEIPA loh anih te khodawkngai ham a ngaih moenih. BOEIPA kah thintoek neh amah hlang taengkah a thatlainah tah khuu yoeyah ni. Te dongah he cabu dongkah a daek thaephoeinah boeih he anih soah kol ni. Te vaengah BOEIPA loh anih ming te vaan hmui lamloh a phae ni.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
Te dongah tahae kah olkhueng cabu khuiah a daek thaephoeinah paipi cungkuem van bangla Israel koca boeih khui kah khaw BOEIPA loh yoethaenah la a boe ni.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
Te vaengah nangmih hnuk lamkah aka thoo na ca rhoek, lamhnuk kah cadilcahma neh kho hla lamkah aka pai kholong long khaw thui saeh. He khohmuen kah hmasoe neh BOEIPA loh anih soah a tloh sak a tlohtat te hmu uh saeh.
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
Kat neh lungkaeh khohmuen ungkhang boeih he tawn uh pawt vetih baelhing loh pakhat khaw a daih mueh la poe mahpawh. Sodom neh Gomorrah imrhong bangla Admah neh Zeboiim khaw BOEIPA loh amah kah kosi thintoek neh a palet ni.
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
Te vaengah namtom rhoek loh balae tih khohmuen he BOEIPA loh thintoek thinling neh boeih a saii aih,” a ti uh ni.
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
Tedae, “Egypt kho lamkah amih hang khuen vaengah a napa rhoek kah BOEIPA Pathen loh amih neh a saii paipi te a hnoo uh dongah ni te,” a ti uh ni.
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,
Cet uh tih pathen tloe taengah tho a thueng uh dongah amih taengah bakop uh. Te pathen rhoek loh amih te ming uh pawt tih amih ham boe a soep moenih.
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
Te dongah cabu dongkah a daek rhunkhuennah boeih he khuen thil ham BOEIPA kah thintoek tah khohmuen taengah sai coeng.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
BOEIPA loh amih te khohmuen khui lamkah thintoek kosi thinhul bat la a phuk vetih kho tloe ah tihnin kah bangla a voeih ni.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Mamih kah Pathen BOEIPA taengah thuh cakhaw kumhal duela vai ham olkhueng ol boeih he mamih taeng neh mamih kah n'ca rhoek taengah ha phoe coeng.
