Второзаконие 22
1 Когато водиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш непременно да ги върнеш на брата си.
Lam amkhraeng nam nawkamya ih maitaw maw, to tih ai boeh loe tuu maw, na hnuk nahaeloe panoek ai baktiah om taak sut hmah; nam nawkamya khaeah thaak pae let ah.
2 И ако братът ти не е близо при тебе, или ако не знаеш кой е, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.
Nam nawkamya loe na taengah kaom kami na ai, anih loe na panoek ai ih kami ah om langlacadoeh, maitaw hoi tuu pakrong hanah nam nawkamya to angzoh moe, anih khaeah na paek let ai karoek to, nangmah ih im ah suem ah.
3 Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.
Anih ih laa hrang maw, khukbuen maw, kanghmaa ving nam nawkamya ih kawbaktih hmuen doeh na hnuk nahaeloe, to tiah sah ah; panoek ai baktiah om hmah.
4 Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.
Nam nawkamya ih laa hrang maw, to tih ai boeh loe loklam ah amtim sut maitaw maw na hnuk nahaeloe, panoek ai baktiah om hmah; pathawk let hanah anih to a bom ah.
5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.
Nongpata mah nongpa ih khukbuen angkhuk han om ai; nongpa mah doeh nongpata ih khukbuen to angkhuk han om ai; to tiah sak ih hmuennawk loe Angraeng hmaa ah panuet thoh.
6 Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и в него пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземаш майката заедно с малките.
Loklam taeng ih thingkung nuiah maw, to tih ai boeh loe long ah maw, to tih ai boeh loe tavaa tabu thung ih tadui maw, to tih ai boeh loe kakhaek a caa maw na hnuk naah, tadui to a caa awh boeh nahaeloe, tavaa caa hoi amno to nawnto la hmaek hmah;
7 Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.
khosak na hoih moe, hinglung sawk thai hanah, tavaa caa na lak cadoeh, amno to prawt ah.
8 Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навлечеш на къщата си виновност за кръв, в случай, че падне някой от покрива.
Imphu nui hoiah kami krah maat nahaloe, athii tho lu lakhaih oh han ai ah, im kangtha na sak naah, imphu ataeng boih to pakaa ah.
9 Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сял и плодът на лозето.
Na misur takha thungah kalah aanmunawk nawnto haeh hmah; na haeh nahaeloe, na haeh ih thingthai mah nangmah ih misurthaih to amhnongsak tih.
10 Да не ореш с вол и осел заедно.
Maitaw hoi laa hrang nawto laikok atoksak hmah.
11 Да не обличаш дреха направена от вълна и лен смесени заедно.
Tuumui hoi puu ngan nawnto sak ih khukbuennawk to angkhuk hmah.
12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.
Nangmah ih kahni takii palito ah apawk to hui takaek ah.
13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,
Kami maeto mah zu to lak moe, a iih haih pacoengah hnukma ving,
14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,
to nongpata to kasae a thuih moe, anih ih ahmin to setsak pacoengah, Hae nongpata hae zu ah ka lak boeh; toe anih khaeah ka caeh naah, kacuem ai tangla ni, tito ka panoek, tiah thui nahaeloe,
15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;
nongpata ih amno hoi ampa mah, a canu loe kacuem tangla ah ni oh, tiah angmathaih hmuen to sin ueloe, kacoehtanawk ohhaih vangpui thungah caeh tih;
16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,
tangla ih ampa mah vangpui thung ih kacoehtanawk khaeah, Ka canu to hae kami han zu ah ka paek; toe anih mah hnukma ving boeh;
17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.
anih mah vaihi kasae thuih, Na canu loe kacuem tangla na ai ni, tiah ang naa. Toe ka canu loe kacuem tangla ah ni oh, tito hae tiah angmathaih hmuen hae oh, tiah kacoehtanawk khaeah patuek tih.
18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,
To naah vangpui thung ih kacoehtanawk mah to kami to kawk o ueloe, danpaek o tih.
19 като го глобят сто сребърни сикли; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.
To kami mah kacuem Israel nongpata to ahmin kasae thuih pongah, phoisa shekel cumvaito hoiah tangla ih ampa to rong tih; nongpata to zu haih tih, a hing thung pakhrah mak ai.
20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,
Toe a nethaih lok loe tangtang ah oh moe, tangla cuemhaih to patuek thai ai,
21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния и дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
tangla loe ampa im ah oh naah, daan baktih na ai ah nongpa nongpata zaehaih to sah nahaeloe, Israel kaminawk salakah azat hanah a sak pongah, to tangla to ampa ih im thok taengah hoi o ueloe, vangpui thung ih nongpanawk mah thlung hoiah duek khoek to va o tih; to tiah a sak ih kahoih ai hmuen to nangcae salak hoiah tahmat oh.
22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.
Minawk ih zuu iip haih kami loe, a iihhaih nongpata hoi nawnto hum han oh; to tiah Israel kaminawk salakah kaom kaciim ai hmuen to takhoe oh.
23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,
Kacuem tangla maeto loe sava sak hanah kami maeto mah hamh; toe tangla loe kami maeto mah vangpui thungah hnuk naah, anih to iih haih,
24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.
toe tangla loe vangpui thungah minawk mah pahlong thai hanah hang ai; nongpa doeh a imtaeng kami ih zu to ahmin setsak pongah, nihnik to vangpui khongkha taengah caeh o haih ueloe, duek khoek to thlung hoiah va o tih; to tiah kahoih ai hmuen to nangcae salak hoiah takhoe oh.
25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;
Toe kami maeto mah zu ah hamh ih tangla to taw ah hnuk, to naah tangla to tha hoiah naeh moe, zae haih nahaeloe nongpata nuiah zaehaih sah nongpa khue to hum han oh;
26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,
nongpata nuiah tidoeh sah o hmah; tangla loe duek han khawt zaehaih to sah ai; hae hmuen loe kami maeto hoi maeto angzoeh moe, hum ih hmuen baktiah ni oh:
27 понеже, както я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.
nongpa mah nongpata to taw ah hnuk, to naah minawk mah hamh ih tangla loe hangh; toe pahlongkung mi doeh om ai,
28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване лежи с нея, и ги намерят,
to pacoengah kami maeto mah sava sah ai kacuem tangla maeto hnuk naah, anih to naeh moe, a iih haih, tiah minawk mah hnu nahaeloe,
29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикли; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.
nongpata iip haih kami mah tangla ih ampa to phoisa qui pangato hoiah rong pae tih; nongpata to zae haih boeh pongah, anih ih zu ah om tih, a hing thung nongpata to pakhrah mak ai.
30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.
Kami mah ampa ih zu to lak han om ai; ampa ih iihkhun to panuet thok ah sak han om ai.
