Данаил 4
1 Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят - Мир да ви се умножи!
Siangpahrang Nebuchadnezzar mah, kaminawk, prae kaminawk, lok congca pae kaminawk hoi long nuiah kaom kaminawk boih, nangcae khaeah misa angdaehhaih om nasoe!
2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
Kasang koek Sithaw mah kai khaeah sak ih angmathaih hoi dawnrai hmuennawk to nangcae khae thuih hanah ka koeh.
3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.
Anih ih angmathaih loe kawkruk maw len! A prae loe dungzan prae ah oh moe, a ukhaih doeh dung maeto hoi maeto khoek to cak.
4 Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
Kai, Nebuchadnezzar loe kai mah ih im, hmuenmae lensawkhaih hoi siangpahrang im ah ka oh:
5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
to naah zit kaom amang to ka sak, iihkhun pongah ka iih naah ka hnuk ih hmuen mah zithaih to ang paek.
6 За това, издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
To pongah amang leh hanah Babylon prae thungah kaom palungha kaminawk boih to kai khaeah hoih hanah lok ka paek.
7 Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците, и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми явят значението му.
To naah miklet kop kaminawk, cakaeh khet kop kaminawk, khaldian kaminawk, banpadae khet kop kaminawk to kai khaeah ang zoh o; nihcae khaeah amang ka thuih pae, toe nihcae mah na leh pae o thai ai.
8 А най- после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
Toe hnukkhuem koekah loe, ka bok ih sithaw hmin hoi Belteshazzar, tiah kawk ih Daniel to ka hma ah angzoh, anih thungah kaciim sithawnawk ih muithla to oh; ka mang to anih khaeah ka thuih,
9 Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и че никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
Aw Belteshazzar, miklet kop kaminawk ukkung, nang thungah kaciim sithawnawk ih muithla to oh, nang hanah loe kawbaktih panoek ai ih hmuen doeh rai ai, tiah ka panoek pongah, amang ah ka hnuk ih hmuennawk thuikoehhaih to na leh paeh.
10 Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
Ka iih naah ka hnuk ih hnuksakhaih loe, Ka khet naah, long um li ah kaom kasang parai thingkung maeto ka hnuk.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.
To thingkung loe qoeng tahang moe, thacak; tadong loe van khoek to phak, to thingkung loe long pum hoiah amtueng:
12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
aqamnawk loe hoih parai, athaih doeh pop phi moe, hmuennawk boih hanah buh ah oh; taw ih moi kasannawk loe to thingkung tlim ah abuep o, van ih tavaanawk doeh tanghangnawk nuiah acuk o, long ih moinawk mah doeh to thingthai to caak o.
13 Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето,
Ka iih naah ka hnuk ih hnuksakhaih loe, Ka khet naah, van hoi anghum tathuk toepkung, kami ciim maeto ka hnuk;
14 и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;
anih mah, Thing to pakhruh ah loe tanghangnawk to boeng ah, aqamnawk to tathlik ah loe athaihnawk to haeh phaeng ah; taw ih moi kasannawk athung hoiah tacawt o nasoe loe, tavaanawk doeh tanghangnawk nui hoiah angpoeng o nasoe:
15 обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
toe takung hoi tangzunnawk loe long ah om o nasoe; sum, sum kamling qui hoiah kom ah, kathah phroh ohhaih ahmuen ah om nasoe; van ih dantui hoi sui nasoe loe, long ah amprawk phrohnawk salakah taw ih moisannawk hoi nawnto phroh to caa nasoe.
16 нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
Kami ih palungthin to athlaeng pae ving nasoe loe, a nuiah khotue vai sarihto laem ai karoek to, anih hanah moisan ih palungthin to paek nasoe.
17 Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците.
Kaminawk ih prae loe Kasang koek Sithaw mah ni uk, anih loe paek koeh ih kami khaeah a paek moe, poek kahnaem kaminawk hanah ukkhaih to a paek, tiah kahing kaminawk mah panoek thai hanah, toepkungnawk hoi kaciim kaminawk mah lokpaekhaih rang hoiah ni lok takroekhaih to sak o, tiah hangh.
18 Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
To tiah kai, siangpahrang Nebuchadnezzar mah amang to ka sak. Aw nang, Belteshazzar, a thuikoehhaih to vaihi na leh paeh; ka prae thung ih palungha kaminawk boih mah na leh pae o thai ai; toe kaciim sithawnawk ih muithla nang thungah oh pongah, nangmah loe nang leh pae thai tih, tiah a naa.
19 Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки, рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!
To naah Belteshazzar, tiah kawk ih Daniel loe nawnetta thung dawnrai hoiah oh sut. To pongah siangpahrang mah, Belteshazzar, amang mah maw, to tih ai boeh loe a thuih koehhaih ahlong mah maw, raihaih na paek hmah nasoe, tiah a naa. Belteshazzar mah, Ka angraeng, na mang loe nang hnuma kaminawk khaeah om nasoe loe, a thuih koehhaih doeh na misanawk nuiah pha nasoe!
20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,
Na hnuk ih kaqoeng tahang thacakhaih hoiah kaom thing, tadong mah van to phak moe, long pum hoiah amtueng thing,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,
aqamnawk loe hoih o parai moe, athaih doeh pop parai, hmuennawk boih hanah buh ah kaom thing; to thingkung tlim ah taw ih moi kasannawk to abuep o moe, van ih tavaanawk mah tanghangnawk nuiah acuk ih thing loe,
22 това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.
nang ni, Aw siangpahrang, nang loe na len tahang moe, tha na cak; na lenhaih mah van to phak, na ukhaih loe long boenghaih khoek to phak.
23 А дето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то със железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена,
Siangpahrang mah hnuk ih toepkung maeto hoi kaciim kami maeto mah, Thing to pakhruh ah loe, duehsak ah; toe akung hoi tangzunnawk loe long ah caehtaak ah, sum, sum kamling qui hoiah kom ah, phroh kathah ohhaih ahmuen ah om nasoe; van ih dantui hoiah sui nasoe loe, a nuiah khotue vai sarihto laem ai karoek to taw ih moi kasannawk hoi nawnto phroh to caa nasoe, tiah thuih ih;
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е
Aw siangpahrang, ka angraeng siangpahrang nuiah kapha, Kasang koek mah lok takroekhaih loe hae tiah oh:
25 да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците, и го дава комуто ще.
nang loe kaminawk salak hoi haek ving ah om ueloe, taw ih moisannawk hoi nawnto na om tih; kaminawk ih prae loe Kasang koek Sithaw mah ni uk, anih loe paek koeh ih kami khaeah a paek, tiah na panoek ai karoek to, taw ih moisan baktiah phroh to na caa ueloe, na nuiah khotue vai sarihto laem ai karoek to van ih dantui hoiah na suisak tih.
26 А дето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.
Thing akung hoi tangzunnawk to caehtaak ah, tiah thuih koehhaih ih lok loe, vannawk mah ni uk, tiah na panoek pacoengah, na ukhaih prae to nang khaeah caksak let tih.
27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.(Или: се прости престъплението ти)
To pongah Aw siangpahrang, ka thuih ih lok hae talawk ah loe, hmuen katoeng sakhaih hoiah na zaehaih hoi na sakpazae ih hmuennawk to toengh sut lai ah; amtang kaminawk to tahmen ah. To tiah nahaeloe na phuhnaephaih to om poe tih, tiah a naa.
28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.
Hae hmuennawk loe siangpahrang Nebuchadnezzar nuiah phak boih.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат у Вавилон,
Khrah hathlai hnetto oh pacoengah, anih loe Babylon siangpahrang ih imphu nuiah amkaeh.
30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!
To naah siangpahrang mah, Hae lensawk Babylon loe siangpahrang ohhaih ahmuen ah oh moe, ka thacakhaih hoi ka lensawkhaih amtuengsak hanah, ka sak ih vangpui ah na ai maw oh? tiah amkoehhaih lok to a thuih.
31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;
To lok to pakha hoi a thuih li naah, van hoiah lok maeto angzoh tathuk, Aw siangpahrang Nebuchadnezzar, nang han lok takroekhaih loe hae tiah oh; siangpahrang ih prae loe nang khae hoi tacawt ving boeh.
32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, додето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.
Nang loe kaminawk salak hoiah haek ving ueloe, taw ih moisannawk hoi nawnto na om tih boeh; kaminawk ih prae loe Kasang koek Sithaw mah ni uk, anih loe paek koeh ih kami khaeah a paek, tiah na panoek ai karoek to taw ih moisan baktiah phroh to na caa ueloe, na nuiah atue vai sarihto laem tih, tiah a naa.
33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.
To tiah thuih ih lok baktih toengah Nebuchadnezzar nuiah phak roep; anih loe kaminawk salak hoiah haek ah oh moe, maitaw baktiah phroh to caak; a sam loe tahmu pakhraeh mui baktiah tacawt moe, banpacin hoi khokpacin doeh tavaa khokpacin baktiah tacawt ai karoek to, van ih dantui mah a takpum to suisak.
34 А в края на тия дни аз Навуходоносор повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Оногова, който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
Atue boeng naah, Kai, Nebuchadnezzar loe van bangah ka doeng tahang, panoekhaih to oh let, to naah Kasang koek to tahamhoihaih ka paek, dungzan khoek to kahing Sithaw to ka pakoeh. A ukhaih loe dungzan khoek to cak moe, a ukhaih prae doeh adung maeto hoi maeto khoek to cak:
35 пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже - Що правиш Ти?
long kaminawk boih loe anih hma ah tiah doeh athum ai; anih loe van misatuh kaminawk hoi long kaminawk nuiah a koeh baktiah sak; mi mah doeh a ban to pakaa pae thai ai, timaw na sak? tiah naa thai ai.
36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.
To naah ka poekhaih to oh let, lensawk ka ukhaih prae, kang raenghaih hoi thacakhaih to kai khaeah amlaem let. Poekhaih paekkungnawk hoi kai ih angraengnawk mah ang pangh o let; ka ukhaih prae to ka caksak let, to naah kai loe canghni ih angraenghaih pongah doeh ka len aep.
37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям, и славя небесния Цар; защото всичко, що върши е с вярност, и пътищата му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.
Vaihi kai, Nebuchadnezzar loe van Siangpahrang to ka palawk moe, lensawkhaih hoiah ka pakoeh. A sak ih hmuennawk boih loe oepthoh, anih ih loklamnawk loe toeng; anih loe amoek kaminawk to atlim ah pakhrak thaih, tiah a thuih.
