Деяния 20
1 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
Baada jha ghasia kumalika, Paulo akabhakuta bhanafunzi ni kubhapela muoyo. Kisha kubhalagha ni kubhoka kulota Makedonia.
2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.
Ni muene bho apetili mikoa ejhu na akajha akabhapela muoyo bhaamini, akajhingila Uyunani.
3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,
Baada jha muene kujha pala kwa muda ghwa miesi midatu njama syaundibhu dhidi jha muene ni bhayahudi bho bhapeliki ikaribila kubhoka ku njela jha bahari kulotela Shamu, hivyo jhandondiki kukerebhuka kupetela Makedonia.
4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
Bhaandamene naku hadi Asia bhajhele Sopatro, mwana ghwa Pirho kuhoma Berea; Aristariko ni Sekundo, bhoha kuhoma bhaamini bha Bhathesalonike; Gayo ghwa Derbe; Timotheo; Tikiko ni Trofimo kuhoma Asia.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
Lakini bhanu abha bhamalikulongolela na bhatulendeleghe kula Troa.
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
Kwa njela jha bahari kuhoma Filipi baada jha magono gha mikate ghyaghisopibhu lepi chachu, ni mu magono mahanu twabhafikili okhu Troa. Twatamili okhu kwa magono saba.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
Hata ligono lya kuanza lya juma, bho tubhonganiki pamonga ili kuumetula n'kate, Paulo alongelili ni bhaumini. Akajha apangili kubhoka ligono lya kilabhu lyake, Efyo akajhendelela kulongela hadi kiru kya manane.
8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.
Kwajhele ni taa simehele mu kichumba kya panani ambapo twajhele tubhonganiki pamonga.
9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
Mu ridirisha ajhele atamili n'songolo mmonga lihina lya muene Utiko, ambajhe uelemibhu ni lugono. Hata Paulo bho ihutubila kwa muda mrefu, n'songolo ojho, ajhele amalikugona, akabina pasi kuhoma ghorofa jha tatu na aholibhu bho amalikufwa.
10 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
Lakini Paulo akaselela pasi akinyosi muene panani pa muene, akan'kumbatila. Kisha akajobha, “Msikati tamaa kwandabha ujhe hai.”
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
Kisha akakwela kabhele ghorofani na akaumetula n'kate akalya. Baada jha kulongela nabhu kwa muda mrefu hadi lubhuliku, akabhoka.
12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
Bhakandeta n'songolo jhola ajhe muomi bhafarijiki sana.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
Twebhene twalongolili palongolo jha Paulo kwa meli ni kulota Aso, ambapo tete tulondeghe kun'tola Paulo okhu. Ekhe ndo muene kyaalondeghe kubhomba, kwandabha apangi kubhomba kulota kupetela pandema.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
Bhoatufikili okhu Aso, twampaki mu meli tukalota Mitilene.
15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
Kisha tete tukatweka kuhoma okhu na ligono lya bhubhele twafikili lubhafu lwa bhubhele bhwa kisiwa kya Kio. Ligono lyalyafwatili twafikili kisiwa kya Samo, ni kilabhu jhiake twafikili mji bhwa Mileto.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.
Kwandabha Paulo aamuili kusafiri kup'etela Efeso, ili kwamba asitumili muda bhwobhwoha mu Asia; kwandabha ajhe ni hangara jha kubhwahi Yerusalemu kwandabha jha sikukuu jha Pentekoste, kama ngajhibhwesekene muene kubhomba naha.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
Kuhoma Mileto akalaghisya bhanu hadi Efeso ni kubhakuta bhaseya bhakanisa.
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас
Bho bhafikili kwa muene akabhajobhela, muenga mwebhene mmanyili kuhoma ligono lya kuanza bho nikanyi apaAsia, jinsi kyanijhe kwa muenga muda bhuoha.
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
Nintumikili Bwana kwa unyenyekevu bhoha ni kwa mahosi, ni mateso ghaghanikabhili nene kwa hila sya bhayahudi.
20 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,
Mmanyilijinsi ambafyo nakizuililepi kutangasya kwa muenga khenu kyokyoha ambakyo kyajhele muhimu, na jinsi nene kyanibhemenyisi waziwazi na kabhele kulota nyumba kwa nyumba.
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
Mumanyili jinsi nene kyanikajhendelili kubhaonya bhayahudi ni bhayunani juu jha toba kwa K'yara ni imani kwa Bwana bhitu Yesu.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
Na henu, mulangayi, nene, nikantii Roho mtakatifu kulotela Yerusalemu, nisighamanyi mambo ambagho ghibetakunitokela nene okhu,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.
ila kwa kujha Roho mtakatifu ikanishuhudila nene mu khila mji na ijobha kujha minyororo ni malombosi ndo fikanilendela.
24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
Lakini nene nafikiriri lepi kujha maisha ghangu ndo kwa njela jhojhioha jha thamani kwa nene, ili nibhwesiajhi kumala mwendo bhwangu ni huduma jhenipokili kuhoma kwa Bwana Yesu, kushuhudila injili jha neema jha K'yara.
25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
Ni henu, langayi, nimanyili kujha bhoha, miongoni mwa bhala bhanitolili kubhahubiri Ufalme, mwibetalepi kunibhona pamihu kabhele.
26 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
Kwa hiyo nikabhashuhudila lelu ejhe, kujha nijhelepi ni hatia ni damu jha munu jhejhioha jhola.
27 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.
Kwandabha nakizuili lepi kubhatangasila mapenzi ghoha gha K'yara.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.
Kwa hiyo mujhelayi mwebhaangalifu juu jha jhomu mwibhene, ni juu jha likundi lyoha ambalyo Roho mtakatifu abhabhekili muenga kujha bhaangalizi. Mujhelayi bhaangalifu kulilolela likusanyiku lya Bwana ambalyo alihemili kwa damu jha muene.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
Nimanyili kujha baada jha kubhoka kwa nene mbwa mwitu bhakali bhibheta kujhingila kwa muenga, na bhasilihurumili likundi.
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Nimanyili kwamba hata miongoni mwa jhomu mwebhene baadhi jha bhanu bhibeta kuhida ni kujobha mambo manofulepi, ili kubhafuta bhanafunzi bhabhakesiajhi bhene.
31 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
Henu, mujhelayi mihu. Mukhombokayi kujha kwa miaka midatu nalekilepi kubhafundisha kila mmonga bhinu kwa mahosi kiru ni pamusi.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Ni henu nene nikabhakabisi kwa K'yara, ni kwa lilobhi lya neema jha muene, ambalyo libhwesya kubhajenga ni kubhapela urithi pamonga nabhu bhoha bhabhabhekibhu bhakfu kwa K'yara.
33 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.
Natamanilepi hela, dhahabu, au maguanda.
34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.
Mmanyili mwebhene kujha mabhoko agha inipelili mahitaji ghangu nejhoni ni mahitaji gha bhala bhabhajhe pamonga nani.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.
Mu mambo agha nabhapelili mfano bhwa jinsi kyajhilondeka kubhasaidila bhanyonge kwa kubhomba mbombo, na jinsi kyamwilondeka kukhomboka malobhi gha Bwana Yesu, malobhi ambagho muene ajobhili: “Heri kupisya kuliko kupokela.”
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
Baada jha kujobha namna ejhe, apigili magoti akas'oka pamonga nabhu.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.
Bhoha bhakalela sana ni kumbinila Paulo mu n'singu ni kumbusu.
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Bhahuzuniki zaidi jha ghoha kwandabha jha khela ambakyo ajobhili, kwamba kamwe bhibetalepi kubhubhona uso bhwa muene kabhele. Kisha bhakan'sindikila Merikebuni.
