Деяния 15
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
І, поприходивши деякі з Юдеї, навчали братів: що коли не обріжетесь по звичаю Мойсейовому, не можете спасти ся.
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
Як же почав ся спір і немале змаганнє Павла та Варнави з ними, то постановили, щоб Павел та Варнава і деякі инші з них пійшли до апостолів та старших у Єрусалим ради сього питання.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
Вони ж, послані від церкви, проходили Финикию та Самарию, оповідуючи про наверненнє поган; і зробили великі радощі всїм братам.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
Прийшовши ж у Єрусалим, прийняті були від церкви і апостолів і старших, і сповістили про все, що Бог з ними зробив.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
Устали ж деякі з єресї Фарисейської, що увірували, кажучи, що треба обрізати їх та наказати, щоб хоронили закон Мойсеїв.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
І зібрались апостоли та старші вглянути в сю річ.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
Як же постало велике змаганнє, вставши Петр, рече до них: Мужі брати, ви знаєте, що з давніх днїв Бог між нами вибрав мене, щоб через мої уста погане чули слово благовістя, та й увірували.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
І Бог, що знав серця, сьвідкував їм, давши їм Духа сьвятого, як нам,
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
і не розріжнив нічого між нами й ними, вірою очистивши серця їх.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
Тепер же чого спокутуєте Бога, щоб наложив ярмо на шию ученикам, котрого нї батьки наші, ні ми не здолїли носити.
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
Нї віруємо, що благодаттю Господа Ісуса Христа спасемось, яко ж і вони.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
Умовкла ж уся громада, й слухала, як Варнава та Павел оповідували про ознаки та чудеса, що зробив Бог через них між поганами.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
Як же вмовкли вони, озвав ся Яков, говорячи: Мужі брати, вислухайте мене.
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
Симон оповів, як Бог перше зглянув ся, щоб з поган прийняти людей в імя своє.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
З сим сходять ся слова пророчі, яко ж писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
Після сього знов верну ся, і збудую намет Давидів, що впав, і руїни його збудую знов і поставлю його,
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
щоб остальні з людей шукали Господа, і всї народи, на котрих призвано імя моє, глаголе Господь, що робить оце все.
Звісні од віку Богові всі діла Його. (aiōn g165)
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
То ж суджу, що не треба тим докучати, которі від поган обернулись до Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
а написати їм, нехай удержують ся від ідолських гидот, та блуду, та давленого, та крови.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
Мойсей бо від стародавніх родів має проповідуючих його по городах, і читаний по школах що-суботи.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Зводили тодї апостоли і старші і вся церква вибраних мужів з між себе післати в Антиохию з Павлом та Варнавою: Юду, названого Варсавою, та Силу, мужів-проводирів мізк братами,
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
написавши через руки їх так: Апостоли та старші і брати - братам з поган, що в Антиохиї, і Сириї і Киликиї, радуйте ся.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, ] без да са приели заповед от нас,
Яко ж чули ми, що деякі з між нас вийшовши, потрівожили вас словами і захитали душі ваші, говорячи, щоб обрізувались та хоронили закон, чого ми їм не наказували;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
то зводилось нам, зібравшим ся однодушне вибраних мужів післати до вас з любими нашими Варнавою та Павлом,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
людьми, що віддавали душі свої за імя Господа нашого Ісуса Христа.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
Післали ми оце Юду та Силу, котрі й самі розкажуть про те словом.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
Зводилось бо сьвятому Духу та й нам, ніякої тяготи більш не накладувати вам, опріч сього конечного:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
щоб удержувались від жертів ідолам, та крови, та давленого, та блуду. Від чого оберегаючи себе, добре робити мете. Бувайте здорові.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
Послані ж прийшли в Антиохию і, зібравши громаду, подали посланнє.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
Прочитавши ж (ті), зраділи від сього потїшення.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
Юда ж та Сила, будучи самі пророками, многими словами втїшали братів і утверджували.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
Пробувши ж (там якийсь) час, відпущені були з упокоєм од братів до апостолів.
34 Но Сила видя за добре да поседи още там.
Зводив же Сила зостатись там.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
Павел же та Варнава пробували в Антиохиї, навчаючи та благовіствуючи слово Господнє з многими иншими.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
По кількох же днях рече Павел до Варнави: Вернувшись одвідаємо братів наших по всіх городах, де проповідували ми слово Господнє, як вони мають ся.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
Варнава ж раяв узяти з собою Йоана, званого Марком.
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
Павло ж не удостоїв брати з собою того, хто одлучивсь од них з Памфилиї, і не пійшов з ними на діло.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
Постала ж ріжниця, так, що вони розлучились між собою; і Варнава, взявши Марка, поплив у Кипр,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
Павел же, вибравши Силу, пійшов, переданий благодатї Божій від братів,
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
і проходив Сирию і Киликию, утверджаючи церкви.
