2 Солунци 3

1 Най-после, братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово, и да се прославя както у вас,

Finally, brethren, pray for us, asking that the Lord's Message may be spread rapidly and its glory be displayed, as it was displayed among you;

2 и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.

and that we may be delivered from wrong-headed and wicked men; for it is not everybody who has faith.

3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

But the Lord is faithful, and He will make you stedfast and will guard you from the Evil one.

4 И уверени сме в Господа за вас, че вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.

And we have confidence in the Lord in regard to you that you are doing, and will do, what we command.

5 А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.

And may the Lord guide your hearts into the love of God and into the patience of Christ.

6 Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

But, by the authority of the Lord, we command you, brethren, to stand aloof from every brother whose life is disorderly and not in accordance with the teaching which all received from us.

7 Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;

For you yourselves know that it is your duty to follow our example. There was no disorder in our lives among you,

8 нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не оттегчим никого от вас;

nor did we eat any one's bread without paying for it, but we laboured and toiled, working hard night and day in order not to be a burden to any of you.

9 не че нямаме правото, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

This was not because we had not a claim upon you, but it arose from a desire to set you an example--for you to imitate us.

10 Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.

For even when we were with you, we laid down this rule for you: "If a man does not choose to work, neither shall he eat."

11 Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.

For we hear that there are some of you who live disorderly lives and are mere idle busybodies.

12 На такива вярваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя хляб.

To persons of that sort our injunction--and our command by the authority of the Lord Jesus Christ--is that they are to work quietly and eat their own honestly-earned bread.

13 А на вас, братя да не ви дотегва да вършите добро.

But you, brethren, must not grow weary in the path of duty;

14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

and if any one refuses to obey these our written instructions, mark that man and hold no communication with him--so that he may be made to feel ashamed.

15 Обаче недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

And yet do not regard him as an enemy, but caution him as a brother.

16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.

And may the Lord of peace Himself continually grant you peace in every sense. The Lord be with you all.

17 Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:

I Paul add the greeting with my own hand, which is the credential in every letter of mine.

18 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].

This is my handwriting. May the grace of our Lord Jesus Christ be with you all.