< 2 Царе 6 >
1 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.
Congregavit autem rursum David omnes electos ex Israel triginta millia.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
Surrexitque David, et abiit, et universus populus, qui erat cum eo de viris Iuda, ut adducerent arcam Dei, super quam invocatum est nomen Domini exercituum, sedentis in cherubim super eam.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
Et imposuerunt arcam Dei super plaustrum novum: tuleruntque eam de domo Abinadab, qui erat in Gabaa: Oza autem, et Ahio filii Abinadab, minabant plaustrum novum.
4 като Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него.
Cumque tulissent eam de domo Abinadab, qui erat in Gabaa, custodiens arcam Dei Ahio praecedebat arcam.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
David autem, et omnis Israel ludebant coram Domino in omnibus lignis fabrefactis, et citharis et lyris et tympanis et sistris et cymbalis.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
Postquam autem venerunt ad Aream Nachor, extendit Oza manum ad arcam Dei, et tenuit eam: quoniam calcitrabant boves, et declinaverunt eam.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
Iratusque est indignatione Dominus contra Ozam, et percussit eum super temeritate: qui mortuus est ibi iuxta arcam Dei.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се нарича и до днес.
Contristatus est autem David, eo quod percussisset Dominus Ozam, et vocatum est nomen loci illius: Percussio Ozae usque in diem hanc.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
Et extimuit David Dominum in die illa, dicens: Quo modo ingredietur ad me arca Domini?
10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
Et noluit divertere ad se arcam Domini in civitatem David: sed divertit eam in domum Obededom Gethaei.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
Et habitavit arca Domini in domo Obededom Gethaei tribus mensibus: et benedixit Dominus Obededom, et omnem domum eius.
12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
Nunciatumque est regi David quod benedixisset Dominus Obededom, et omnia eius propter arcam Dei. Dixitque David: Ibo, et reducam arcam cum benedictione in domum meam. Abiit ergo David, et adduxit arcam Dei de domo Obededom in civitatem David cum gaudio: et erant cum David septem chori, et victima vituli.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци.
Cumque transcendissent qui portabant arcam Domini sex passus, immolabat bovem et ovem et arietem,
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
et David percutiebat in organis armigatis, et saltabat totis viribus ante Dominum. porro David erat accinctus ephod lineo.
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
Et David, et omnis domus Israel ducebant arcam testamenti Domini, in iubilo, et in clangore buccinae.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
Cumque intrasset arca Domini in civitatem David, Michol filia Saul prospiciens per fenestram, vidit regem David subsilientem, atque saltantem coram Domino: et despexit eum in corde suo.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
Et introduxerunt arcam Domini, et imposuerunt eam in loco suo in medio tabernaculi, quod tetenderat ei David: et obtulit David holocausta, et pacifica coram Domino.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
Cumque complesset offerens holocausta et pacifica, benedixit populo in nomine Domini exercituum.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
Et partitus est universae multitudini Israel tam viro quam mulieri singulis collyridam panis unam, et assaturam bubalae carnis unam, et similam frixam oleo: et abiit omnis populus, unusquisque in domum suam.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
Reversusque est David ut benediceret domui suae: et egressa Michol filia Saul in occursum David, ait: Quam gloriosus fuit hodie rex Israel discooperiens se ante ancillas servorum suorum, et nudatus est, quasi si nudetur unus de scurris.
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
Dixitque David ad Michol: Vivit Dominus, quia ludam, Ante Dominum, qui elegit me potius quam patrem tuum, et quam omnem domum eius, et praecepit mihi ut essem dux super populum Domini in Israel,
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
et ludam, et vilior fiam plus quam factus sum: et ero humilis in oculis meis: et cum ancillis, de quibus locuta es, gloriosior apparebo.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
Igitur Michol filiae Saul non est natus filius usque in diem mortis suae.