2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
Tinaro’ i Davide am’ Iehovà ty onin-tsabo toy amy andro nandrombaha’ Iehovà aze am-pità’ o rafelahi’e iabio naho am-pità’ i Saoley;
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
le hoe re: Lamilamiko t’Iehovà; ty fitsolohako, naho ty mpandrombak’ ahy.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
T’i Andrianañahare lamilamiko, Ie ty fipalirako, ty fikalan-defoko, ty tsìfam-pandrombahañe ahy, ty fitalakesañ-aboko, naho ty fiampirako; t’i Mpandrombak’ ahy, Ihe ro mamotsots’ ahy amo hotakotakeo.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Rengèñe, hoe ty koiko, t’Iehovà, fa hinaha’e amo rafelahikoo.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Nandipotse ahy o onjan-kavilasio, nañoridañe ahy ty fisorotombaha’ i Beliale.
Mivandibanditse amako o vahoran-tsikeokeokeo; miatreatre ahy o fandrim-pihomahañeo. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
Ie niampoheke le nikanjy Iehovà, eka, kinanjiko t’i Andrianañahareko; le jinanji’e an-kivoho’e ao ty feoko, vaho nimoake amo ravembia’eo ty fitoreoko.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Nanginikinike naho niozoñozoñe ty tane toy niezeñezeñe o fahan-dikerañeo; nañondrañe ty amy haviñera’ey.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Nionjoñe boak’ am-piantsona’e ty hatoeñe; afo nahaforototo ty hirik’ am-palie’e ao; foroha mirekake ty boak’ ama’e.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Nampivokoke o likerañeo re vaho nizotso; ieñe nimoromoroñe ty ambane fandia’eo.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Nijoñe ambone kerobe eo re le nitiliñe, nitalakeseñe ambone’ o elan-tiokeo.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Nampiarikatohe’e ama’e ty ieñe manahake t’ie kibohotse, rano mainte naho rahoñe migobo’ i likerañey.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Ty fireandrea’ i fiatrefa’ey ty nahaviañañe vaen’ afo.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Nangotroke boak’ andikerañe ao t’Iehovà, tinolo’ i Andindimoneñey fiarañanañañe.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Nañiririña’e ana-pale, hampibaibay; helatse, hampitsobore iareo.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Niboak’ amy zao o goledon-driakeo, piniopioke o faha’ ty tane toio ami’ty fañendaha’ Iehovà, amy fikofò’ o fiantsoña’eoy.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Nahiti’e boak’ an-dikerañe ao ty fità’e, rinambe’e iraho, tinari’e boak’ añ’antara bey ao;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Rinomba’e amo rafelahiko maozatseo, amo malaiñ’ahio, amy t’ie nifatratse te amako.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Niatreatre ahy iereo añ’andron-kankàñe; fe nirampiako t’Iehovà.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Nasese’e mb’an-toetse mangadagadamb’eo rinomba’e iraho amy te mahafale aze.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Tinambe’ Iehovà ty havañonako, ty falion-tañako ty nanolora’e ahy.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Toe nifaharako o lala’ Iehovào, vaho tsy nitsile an-kelok’ aman’ Añahareko.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Tañatrefako eo iaby o fepè’eo, le tsy nisitaheko o fañè’eo.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Nigahiñe añatrefa’e eo iraho, vaho nilie-batañe tsy handilatse.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Aa le tinambe’ Iehovà i havantañakoy, ty haliovako am-pihaino’eo.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
O mpitretrèo ro tretreze’o, vañon-dRehe amo vañoñeo.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
Amo malio arofoo irehe ro ki’e, fe o mengokeo ro helofe’o.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Rombahe’o o mpisotrio; fe amo mpitrotroabokeo o fihaino’oo, hamotsaha’o.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Ihe ro failoko, ry Iehovà; hazavae’ Iehovà o faiekoo.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Ihe ty nañoridañako ty firimboñañe, i Andrianañaharekoy ty nanganihako kijoly.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
I Andrianañahare: vantañe i lala’ey; niventeseñe ty Tsara’ Iehovà; fikalan-defoñe re amy ze hene mitsolok’ ama’e.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Fa ia t’i Andrianañahare naho tsy Iehovà? vaho ia ty Lamilamy naho tsy i Andrianañaharentikañe?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
T’i Andrianañaharem-pipalirako fatratse; i mampavantañe i liakoiy;
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Ie manao o tombokoo ho tombom-panaloke, vaho mamotrak’ ahy an-kaboañe eo.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Ie mañòke o tañakoo hialy, hampibitsohan-tañako ty fale torisìke.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Fa natolo’o ahy ka ty fikalan-defom-pandrombahañe; vaho nampitoabotse ahy o fañisoha’oo.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Nampangadagadañe’o ty liako; tsy hititititike o ongokoo.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Fa hinorìdako o rafelahikoo, vaho narotsako; tsy nimpoly iraho ampara’ te finongoko.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Nagedrako iereo vaho trinabotraboko tsy hitroatse; nikorovok’ ambane tomboko eo.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Fa nampidiañe’o haozarañe amy hotakotakey iraho; fa nampiambanè’o amako o nitroatse amakoo.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Natolo’o ahy ka ty hàto’ o rafelahikoo, haitoako amako o malaiñ’ ahio.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Nipay iereo, fe tsy amam-pandrombake; amy Iehovà, f’ie tsy nanoiñe.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Aa le dinemodemoko ho pilipito’e iereo manahake ty debo’ ty tane toy, linialiako hoe fotak’ an-dalañe eo, toe linialiako ambane.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Ie rinomba’o am-pikitrohan-drati’ ondatikoo; nambena’o ho mpiaolo’ o kilakila’ ondatio; mitoroñe ahy ondaty tsy nahafohiñe ahio.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Mifimpìñe aoloko eo o anan-drenetaneo; ie vaho mahajanjiñe ahy, le mivohotse.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Mitsilofìñe o anan’ ambahinio, ie minevenevetse boak’ am-piampira’eo.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Veloñe t’Iehovà; andriañeñe i Lamilamikoy; onjoneñe t’i Andrianañahare, lamilamim-pandrombahako.
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
I Andrianañahare ro mpamale-fate ho ahy, mamotsake ondatio ho ambaneko.
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
I mamotsotse ahy amo rafelahikooy; eka onjone’o ambone’ o mitroatse amakoo; haha’o ami’ty ‘ndaty mitrotrofiake.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Aa le hañandriañe Azo iraho, ry Iehovà, amo kilakila’ ondatio, vaho ho bangoeko an-tsabo ty tahina’o.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Hafatraram-pipaliram- pandrombahan-dRe amy mpanjaka’ey; ferenaiña’e i noriza’ey, i Davide naho i tiri’ey, nainai’e kitro añ’afe’e
