2 Царе 2
1 След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.
Hagi ana knazama fore'ma hutegeno, Deviti'a Ra Anumzamofona antahigeno, Nagra knare Juda vahe'mokizmi mago rankumapina vugahufi? Higeno Ra Anumzamo'a asamino, Umarerio higeno Deviti'a mago'ane antahigeno, Ina kumate nagra vugahue? Higeno Ra Anumzamo'a kenona'a huno, Hebroni vugahane.
2 И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
Higeno Deviti'a tare a'trema'a Jezrieli kumateti a' Ahinoamune, Karmeli kumate ne' Nebali kento a'ma eri'nea Abigeline nezanavreno vu'ne.
3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.
Hagi Deviti'a agranema mani'naza vene'nene, a'mofavre'zaminena zamavarege'za magoka mareri'za Hebroni kumate megagi'nea kumatamimpi umani'naze.
4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И Известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.
Hagi anantega umani'nazage'za, Juda vahe'mo'za e'za Devitina masavena eme tagi'za frenente'za Juda vahe kinia azeri oti'naze. Hagi mago'a vahe'mo'za Devitina eme asamiza, Jabesh-Giliat vahe'mo'za Soli avufga eri'za ome asente'naze.
5 Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.
Hazageno Deviti'a Jabes-Giliati vahetega kema erino vu vahera anage huno huzmante'ne, Ra Anumzamo'a knare tamavutamava huta rankvatamimofo Soli avufgama erisentazarera, asomu huramante'nie.
6 Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.
Hagi menina Ra Anumzamo'a vagaore avesizanteti avesineramantena, knare tamavu'tamava'ma hazarera nagranena tamagrira knare navu'nava huramantegahue.
7 Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.
E'ina hu'negu menina tamagra oti hanavenetita, koro osu hanavetita maniho. Na'ankure rantimo Soli'a hago frigeno, Juda vahe'mo'za kini maninka kegava huranto hu'za masave frenante'za kinia nazeri oti'naze.
8 Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,
Hu'neanagi ana'ma nehigeno'a, Soli sondia vahete kva ne' Neri nemofo Abna'a Soli nemofo Is-bosetina avreno Mahanaimi kumate vu'ne.
9 и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;
Hagi ana kumatega agra huama huno, Giliati vahete'ene, Asuri vahete'ene, Jezrili vahete'ene, Efraemi vahete'ene, Benzameni vahete'ene Asuri mopafima nemaniza vahe'ene mika Israeli vahe kini manisie huno Is-bosetina azeri oti'ne.
10 (Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.
Hagi Soli nemofo Is-boseti'a 40'a kafu hu'neno, Israeli vahe kinia mani'ne. Hagi agra Mahanaimi mani'neno tare kafufi kini eri'zana eri'ne. Hianagi Juda vahe'mo'za Deviti amage ante'naze.
11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
Hagi Deviti'a Hebroni kumara rankuma'a tro huno mani'neno, 7ni'a kafugi 6'a ikampi Hebroni kumatera Juda vahe kinia mani'ne.
12 И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
Hagi Neri nemofo Abna'a Soli nemofo Is-boseti eri'za vahetami nezamavareno, Mahanaimi kumara atreno Gibeoni kumate vu'ne.
13 Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.
Hagi anama nehiana Zeruia nemofo Joapu'a Deviti sondia vahera nezamavareno Gibeoni tinkerire ome tutagiha huzmante'naze. Hagi ana vahe'mo'za ana tirumofo kantugama umani emani hu'naze.
14 Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.
Anante Abna'a Joapuna asamino, Nehazaveramina hanunke'za zamazankno ha' hanaze huno higeno Joapu'a ana kerera, knarere huno hu'ne.
15 И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.
Higeno 12fu'a vahera Benzameni nagapinti vahe Soli nemofo Is-boseti kaziga huhamprintageno, Deviti sondia vahepintira 12fu'a vahe huhampri zamante'naze.
16 И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим, което е в Гаваон.
Hagi ana'ma hutage'za ana vahe'mo'za zamazeri zamente hute'za, ha'hu'za bainati kazinteti zamasoparega orefri are fri hu'za tarega kaziga vahe'mo'za ufrinte efrinte maka'mo'za hu'naze. Ana hu'nagu e'i ana Gibioni kumakura, bainati kumare hu'za nehaze.
17 И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
Hagi ana zupa ha'mo'a ra higeno, Deviti sondia vahe'ene, Abna sondia vahe enena ra ha nehazageno, Deviti naga'mo'za ana hara huzamagatere'naze.
18 И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависея и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.
Hagi ana hapina 3'a Jeruia mofavrezaga, Joapuki, Abisaiki, Asaheliki hu'za Deviti sondia vahera mani'naze. Hagi Asaheli'a dia afukna hu'neankino, agamareno vaniana ame huno vugahie.
19 И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.
Ana hu'negu Asaheli'a keganti kegama osu Abnana rotago huno nevigeno,
20 А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
Abna'a freno nevifinti rukrehe huno, Kagra Asaheligo? Higeno agra kenona huno, Izo nagre.
21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
Higeno Abna'a anage huno asami'ne, Rukrahe hunka mago'a sondia vahe zamahenka ha'zazmia erio, hu'neanagi Asaheli'a ananke'a ontahi rotago huno vu'ne.
22 И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?
Ana higeno Abna'a Asahelina asamino, Narotogoa osunka natrenka vuo. Hagi anama osanankena kagri'ma kahezankura navesra hie. Hagi kagri'ma kahesu'na nankna hu'na negafu Joapu avurera vugahue?
23 Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички които дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.
Hu'neanagi Asaheli'a ana ke'a ontahino, rotago huno vigeno Abna'a krugru keve'areti regeno amagenafinti uhanatigeno, anante frino traka hu'nege'za maka sondia vahe'mo'zama anante'ma ne-eza eme oti'naze.
24 А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
Hianagi anama hige'nea Joapuke Abisaikea zagema ufre'zama nehigekea Abnana rotago huke, Gia tavaonte Amae nehaza agonare zage hanati kaziga Gibeoni ka'ma kokantega vu'nea kante e'na'e.
25 И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
Anante Benzameni nagapinti vahe'mo'za omeri atru hu'za eri mago hute'za, Abna amagenare hu'za mago agonare ha' hunaku oti'naze.
26 Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?
Hagi Abna'a Joapuna ke'zanke humino, tagra amanara huta hara huvava huta vugahupi? Henka ra knazampima ufresuna zankura kenka antahinkara nosampi? Hagi nankna zupa sondia vaheka'a zamasamisanke'za zamafuhe'ima zamarotagoma nehaza zana atregahaze?
27 И рече Иоав: заклевам си в живота на Бога, че ако не беше говорил ти да поиграят момците, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.
Higeno Joapu'a kenona huno, Tamage mani'nea Anumzamofo avufi kasamuanki, kagra e'inahu kea osantesina nagri vahe'mo'za tamarotago huvava hu'za nevazageno masa hisine.
28 И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.
Hagi anante Joapu'a ufe rege'za zamarotagoma nehaza vahe'mo'za umani'za, mago'ane hara osu'naze.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ им полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.
Hagi ana kenageke Abna'a sondia vahe'ane Araba vu'za Jodani agupofi vute'za, ti rakahe'za Bitroni vute'za, Mahanaim uhanati'naze.
30 А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
Hagi Joapu'ma Abnama rotagoma nehiretira atreno, vuno sondia vahetamina ome zamazeri atru huno keana, Asaheli'ene 19ni'a Deviti sondia vahera omani'nazageno ke'ne.
31 Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, които умряха.
Hianagi Deviti sondia vahe'mo'za, Abna sondia vahe'ma Benzameni naga'ma e'nazana 360'a vahe zamahe'naze.
32 И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
Hagi Abna'ene sondia vahe'amo'za Asaheli avufga eri'za nefama asente'naza havegampi Betlehemu ome asente'naze. Ana hute'za Joapu'ene agranema vu'naza sondia vahe'mo'za ana kenageke eva eva hu'za, Hebroni ehanatizageno kora eme atumasa hu'ne.
