2 Царе 19

1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

And it was told Joab, Behold, the king weeps and mourns for Absalom.

2 И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

And the victory that day was turned into mourning to all the people, for the people heard say that day, The king grieves for his son.

3 И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

And the people slipped away that day into the city, as people who are ashamed sneak away when they flee in battle.

4 А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

And the king covered his face, and the king cried with a loud voice, O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!

5 Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

And Joab came into the house to the king, and said, Thou have shamed this day the faces of all thy servants, who this day have saved thy life, and the lives of thy sons and of thy daughters, and the lives of thy wives, and the lives of thy concubines,

6 Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако беше останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

in that thou love those who hate thee, and hate those who love thee. For thou have declared this day that rulers and servants are nothing to thee. For this day I perceive, that if Absalom had lived, and all we had died this day, then it would have pleased thee well.

7 Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

Now therefore arise, go forth, and speak graciously to thy servants. For I swear by Jehovah, if thou do not go forth, there will not remain a man with thee this night. And that will be worse to thee than all the evil that has befallen thee from thy youth until now.

8 Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

Then the king arose, and sat in the gate. And they told to all the people, saying, Behold, the king is sitting in the gate. And all the people came before the king. Now Israel had fled every man to his tent.

9 Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

And all the people were contending throughout all the tribes of Israel, saying, The king delivered us out of the hand of our enemies, and he saved us out of the hand of the Philistines. And now he fled out of the land from Absalom.

10 сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

And Absalom, whom we anointed over us, is dead in battle. Now therefore why speak ye not a word of bringing the king back?

11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

And king David sent to Zadok and to Abiathar the priests, saying, Speak to the elders of Judah, saying, Why are ye the last to bring the king back to his house? Since the speech of all Israel has come to the king, to bring him to his house.

12 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

Ye are my brothers, ye are my bone and my flesh. Why then are ye the last to bring back the king?

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

And say ye to Amasa, Are thou not my bone and my flesh? God do so to me, and more also, if thou not be captain of the army before me continually in the place of Joab.

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

And he inclined the heart of all the men of Judah, even as the heart of one man, so that they sent to the king, saying, Return thou, and all thy servants.

15 И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

So the king returned, and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal, to go to meet the king, to bring the king over the Jordan.

16 Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

And Shimei the son of Gera, the Benjamite, who was of Bahurim, hastened and came down with the men of Judah to meet king David.

17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

And there were a thousand men of Benjamin with him, and Ziba the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him. And they went through the Jordan in the presence of the king.

18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

And there went over a ferry-boat to bring over the king's household, and to do what he thought good. And Shimei the son of Gera fell down before the king when he came over the Jordan.

19 Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

And he said to the king, Let not my lord impute iniquity to me, neither remember thou that which thy servant did perversely the day that my lord the king went out of Jerusalem, that the king should take it to his heart.

20 защото аз слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

For thy servant knows that I have sinned. Therefore, behold, I have come this day the first of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.

21 Но Ависей Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

But Abishai the son of Zeruiah answered and said, Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed Jehovah's anointed?

22 А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

And David said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah, that ye should this day be adversaries to me? Shall there any man be put to death this day in Israel? For do I not know that I am this day king over Israel?

23 И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

And the king said to Shimei, Thou shall not die. And the king swore to him.

24 Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

And Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king. And he had neither dressed his feet, nor trimmed his beard, nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he came home in peace.

25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

And it came to pass, when he came to Jerusalem to meet the king, that the king said to him, Why did thou not go with me, Mephibosheth?

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

And he answered, My lord, O king, my servant deceived me. For thy servant said, I will saddle for me a donkey, that I may ride on it, and go with the king, because thy servant is lame.

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, коквото ти се вижда угодно.

And he has slandered thy servant to my lord the king. But my lord the king is as an agent of God; do therefore what is good in thine eyes.

28 Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

For all my father's house were but dead men before my lord the king. Yet thou set thy servant among those who ate at thine own table. What right therefore have I yet that I should cry any more to the king?

29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

And the king said to him, Why do thou speak any more of thy matters? I say, thou and Ziba divide the land.

30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

And Mephibosheth said to the king, Yea, let him take all, inasmuch as my lord the king has come in peace to his own house.

31 Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

And Barzillai the Gileadite came down from Rogelim. And he went over the Jordan with the king to conduct him over the Jordan.

32 А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

Now Barzillai was a very aged man, even eighty years old. And he had provided the king with sustenance while he lay at Mahanaim, for he was a very great man of wealth.

33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

And the king said to Barzillai, Come thou over with me, and I will sustain thee with me in Jerusalem.

34 А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

And Barzillai said to the king, How many are the days of the years of my life that I should go up with the king to Jerusalem?

35 Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да разчитам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

I am this day eighty years old. Can I discern between good and bad? Can thy servant taste what I eat or what I drink? Can I hear any more the voice of singing men and singing women? Why then should thy servant be yet a burden to my lord the king?

36 Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

Thy servant would but just go over the Jordan with the king, and why should the king recompense it to me with such a reward?

37 Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

Let thy servant, I pray thee, turn back again, that I may die in my own city by the grave of my father and my mother. But behold, thy servant Chimham, let him go over with my lord the king, and do to him what shall seem good to thee.

38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

And the king answered, Chimham shall go over with me, and I will do to him that which shall seem good to thee. And whatever thou shall require of me, that I will do for thee.

39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

And all the people went over the Jordan, and the king went over. And the king kissed Barzillai, and blessed him, and he returned to his own place.

40 Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

So the king went over to Gilgal, and Chimham went over with him. And all the people of Judah brought the king over, and also half the people of Israel.

41 И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

And, behold, all the men of Israel came to the king, and said to the king, Why have our brothers the men of Judah stolen thee away, and brought the king, and his household, over the Jordan, and all David's men with him?

42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

And all the men of Judah answered the men of Israel, Because the king is near of kin to us. Why then are ye angry for this matter? Have we eaten at all at the king's cost, or has he given us any gift?

43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

And the men of Israel answered the men of Judah, and said, We have ten parts in the king, and we have also more right in David than ye. Why then did ye despise us, that our advice should not be had first in bringing back our king? And the words of the men of Judah were fiercer than the words of the men of Israel.