2 Летописи 26
1 А всичките Юдови люде взеха Озия, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.
Тада сав народ Јудин узе Озију, коме беше шеснаест година, и зацарише га на место оца његовог Амасије.
2 Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като баща му царят заспа с бащите си.
Он сазида Елат повративши га Јуди пошто цар почину код отаца својих.
3 Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.
Озији беше шеснаест година кад се зацари, и царова педесет и две године у Јерусалиму. Матери му беше име Јехолија из Јерусалима.
4 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.
Он чињаше што је право пред Господом сасвим како је чинио Амасија отац његов.
5 И търсеше Бог в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
И тражаше Бога докле жив беше Захарија који разумеваше утваре Божије; и докле год тражаше Господа, даваше му срећу Бог.
6 Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.
Јер изашав војеваше с Филистејима, и обори зидове Гату и зидове Јавни и зидове Азоту; и сазида градове у земљи азотској и по Филистејима.
7 И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.
И Бог му поможе против Филистеја и против Арапа, који живљаху у Гурвалу, и против Амонаца.
8 И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.
И Амонци даваху дарове Озији, и разнесе се име његово до Мисира, јер осили веома.
9 Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.
И сазида Озија куле у Јерусалиму на вратима на углу, и на вратима у долу, и на углу, и утврди их.
10 Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.
Сазида и у пустињи куле, и ископа много студенаца, јер имаше много стоке у долинама и у равницама, и ратара и виноградара по брдима и на Кармилу, јер му мила беше пољска радња.
11 При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.
И имаше Озија убојиту војску, која иђаше у рат у четама бројем, како их изброја Јеило писар и Масија управитељ, под управом Ананије војводе царевог.
12 Цялото число на началниците на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.
Свега на број беше главара домова отачких храбрих јунака две хиљаде и шест стотина,
13 Под тяхната ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.
А под њиховом руком војске три стотине и седам хиљада и пет стотина храбрих војника, да помажу цару против непријатеља.
14 Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
И начини Озија свој војсци штитове и копља и шлемове и оклопе и лукове и камење за праћке.
15 И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.
И начини у Јерусалиму бојне справе врло вешто измишљене да стоје на кулама и на угловима да мећу стреле и велико камење; и разнесе се име његово далеко, јер му се дивно помагаше докле осили.
16 Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.
Али кад осили, понесе се срце његово, те се поквари, и сагреши Господу Богу свом, јер уђе у цркву Господњу да кади на олтару кадионом:
17 А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;
А за њим уђе Азарија свештеник и с њим осамдесет свештеника Господњих храбрих људи;
18 и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.
И опреше се цару Озији говорећи: Није твоје, Озија, кадити Господу, него свештеника синова Аронових који су посвећени да каде; изиђи из светиње, јер си згрешио, и неће ти бити на част пред Господом Богом.
19 А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.
Тада се разгневи Озија држећи у руци кадионицу да кади; и кад се гневљаше на свештенике, изиђе му губа на челу пред свим свештеницима у дому Господњем код олтара кадионог.
20 И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.
И погледа га Азарија, поглавар свештенички и сви свештеници, а он губав на челу; и брже га изведоше напоље, а и сам похита да изиђе, јер га Господ удари.
21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.
И оста цар Озија губав до смрти своје, и сеђаше у одвојеном дому губав, јер би одлучен од дома Господњег; а Јотам син његов управљаше домом царевим и суђаше народу у земљи.
22 А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.
А остала дела Озијина прва и последња написао је пророк Исаија син Амосов.
23 И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.
И почину Озија код отаца својих, и погребоше га код отаца његових у гробном пољу царском, јер рекоше: Губав је. И зацари се на његово место Јотам, син његов.
