< 2 Летописи 20 >

1 След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
Keyinki waⱪitlarda xundaⱪ boldiki, Moabiylar, Ammoniylar wǝ Maoniylardin bǝziliri birlixip kelip Yǝⱨoxafatⱪa ⱨujum ⱪilixⱪa qiⱪti.
2 Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
[Qaparmǝnlǝr] kelip Yǝⱨoxafatⱪa: — [Ɵlük] dengizning u ⱪetidin, yǝni Edomdin siligǝ ⱨujum ⱪilƣili zor bir ⱪoxun qiⱪip kǝldi; mana, ular Ⱨazazon-Tamarda, dedi (Ⱨazazon-Tamar yǝnǝ «Ən-Gǝdi» dǝpmu atilidu).
3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
Buni angliƣan Yǝⱨoxafat ⱪorⱪup, Pǝrwǝrdigarni izdǝxkǝ niyǝt baƣlap, pütün Yǝⱨuda tǝwǝsidǝ «roza tutuximiz kerǝk» dǝp jakarlidi.
4 И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
Yǝⱨudalar ǝmdi Pǝrwǝrdigardin yardǝm tiligili yiƣildi; hǝlⱪ Yǝⱨudaning ⱨǝrⱪaysi xǝⱨǝrliridin qiⱪip Pǝrwǝrdigardin yardǝm tilǝxkǝ kelixti.
5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
Yǝⱨoxafat Yǝⱨuda wǝ Yerusalemdiki jamaǝt arisiƣa qiⱪip, Pǝrwǝrdigar ɵyining yengi ⱨoylisining aldida ɵrǝ turup
6 Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
mundaⱪ dua ⱪilip: — «I Pǝrwǝrdigar, ata-bowilirimizning Hudasi, Sǝn ǝrxtǝ turƣuqi Huda, barliⱪ ǝl-mǝmlikǝtlǝrning üstidin ⱨɵküm sürgüqi ǝmǝsmiding? Sening ⱪolung küq-ⱪudrǝtkǝ tolƣandur, ⱨeqkim Seni tosalmaydu.
7 Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?
I Hudayimiz, Sǝn bu zemindiki aⱨalini Ɵz hǝlⱪing Israillar aldidin ⱪoƣlap, uni Ɵz dostung Ibraⱨimning nǝsligǝ mǝnggülük miras ⱪilip bǝrgǝn ǝmǝsmiding?
8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:
Ular xu yǝrdǝ turdi ⱨǝm xu yǝrdǝ Sening namingƣa atap bir muⱪǝddǝshana selip:
9 Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
«Mubada beximizƣa birǝr balayi’apǝt kǝlsǝ, mǝyli u ⱪiliq, jaza, waba, aqarqiliⱪ bolsun, ⱪiyinqiliⱪta ⱪalƣan waⱪtimizda, muxu ɵy, yǝni Sening aldingda turup, Sanga murajiǝt ⱪilsaⱪ (qünki Sening naming muxu ɵydidur), Sǝn anglaysǝn wǝ ⱪutⱪuzisǝn» degǝnidi.
10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха,
Əmdi mana, bu yǝrgǝ Ammoniylar, Moabiylar wǝ Seir teƣidikilǝr besip keliwatidu! Ilgiri Israillar Misir zeminidin qiⱪⱪan qaƣda Sǝn Israillarning ularƣa tajawuz ⱪilixiƣa yol ⱪoymiƣaniding; u qaƣda Israillar ularni yoⱪatmay u yǝrdin aylinip ɵtkǝn.
11 ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
Əmdi ⱪara, ⱨazir ularning yahxiliⱪimizni ⱪandaⱪ yol bilǝn ⱪayturmaⱪqi boluwatⱪiniƣa! Ular bizni Sǝn bizgǝ miras ⱪilip bǝrgǝn bu zemindin ⱪoƣlap qiⱪarmaⱪqi boluwatidu.
12 Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
I Hudayimiz, Sǝn ularning üstidin ⱨɵküm qiⱪarmamsǝn? Qünki bizning bizgǝ ⱨujum ⱪilixⱪa keliwatⱪan bu zor ⱪoxun bilǝn ⱪarxilaxⱪudǝk küqimiz yoⱪ; nemǝ ⱪiliximiznimu bilmǝy ⱪalduⱪ; lekin bizning kɵzimiz Sanga tikilip turmaⱪta» — dedi.
13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
Bu qaƣda pütün Yǝⱨuda hǝlⱪi, ularning ⱪuqaⱪtiki baliliri, hotun bala-qaⱪilirining ⱨǝmmisi Pǝrwǝrdigarning aldida turatti.
14 Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
Wǝ xu pǝyttǝ Pǝrwǝrdigarning Roⱨi jamaǝtning otturisida turƣan Lawiylardin Asafning ǝwladi bolƣan Mattaniyaning qǝwrisi, Jǝiyǝlning ǝwrisi, Binayaning nǝwrisi, Zǝkǝriyaning oƣli Yaⱨaziyǝlgǝ qüxti;
15 Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
U: — I pütün Yǝⱨuda hǝlⱪi, silǝr Yerusalemda turuwatⱪanlar wǝ padixaⱨ Yǝⱨoxafat, ⱪulaⱪ selinglar! Pǝrwǝrdigar silǝrgǝ mundaⱪ dǝydu: — «Silǝr bu zor ⱪoxundin ⱪorⱪup kǝtmǝnglar wǝ alaⱪzadǝ bolup kǝtmǝnglar; qünki bu jǝng silǝrningki ǝmǝs, bǝlki Hudaning Ɵziningkidur.
16 Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
Ətǝ ularƣa ⱨujum ⱪilixⱪa qiⱪinglar; mana, ular Ziz dawanidin qiⱪip kelidu wǝ silǝr ularni Yǝruǝl qɵlining aldidiki jilƣa eƣizida uqritisilǝr.
17 Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
Silǝr bu dɵrǝm jǝngdǝ uruxuxunglarning ⱨajiti bolmaydu; pǝⱪǝt sǝpkǝ tizilip turunglar, silǝr bilǝn billǝ bolƣan Pǝrwǝrdigarning nijat-nusritini kɵrünglar! I Yǝⱨuda, i Yerusalemdikilǝr, ⱪorⱪmanglar, alaⱪzadimu bolup kǝtmǝnglar; ǝtǝ ularƣa ⱨujum ⱪilixⱪa qiⱪinglar, Pǝrwǝrdigar qoⱪum silǝr bilǝn billǝ bolidu!» — dedi.
18 Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
Bu gǝpni anglap Yǝⱨoxafat bexini yǝrgǝ tǝgküzüp tizlandi wǝ barliⱪ Yǝⱨuda hǝlⱪi ⱨǝm Yerusalemdikilǝr Pǝrwǝrdigar aldida düm yiⱪilip Pǝrwǝrdigarƣa sǝjdǝ ⱪildi.
19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
Koⱨat ǝwladi wǝ Koraⱨ ǝwladi iqidiki Lawiylardin bolƣanlar orunliridin turuxup intayin küqlük awaz bilǝn Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigarni mǝdⱨiyilǝxti.
20 И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;
Pütün hǝlⱪ ǝtisi ⱪaⱪ sǝⱨǝrdǝ turup Tǝkoa qɵligǝ ⱪarap atlandi; ular atlinip ketiwatⱪanda, Yǝⱨoxafat ornidin turup ularƣa: — I Yǝⱨuda hǝlⱪi, i Yerusalemdikilǝr, gepimgǝ ⱪulaⱪ selinglar! Hudayinglar Pǝrwǝrdigarƣa tayininglar, qoⱪum mǝzmut turƣuzulisilǝr; Uning pǝyƣǝmbǝrlirigǝ ixininglar, yolunglar qoⱪum rawan bolidu! — dedi.
21 Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
Andin u hǝlⱪ bilǝn obdan mǝsliⱨǝtlixip, Pǝrwǝrdigarning muⱪǝddǝs bǝⱨǝywǝtlikini mǝdⱨiyilǝp, Uningƣa atap ƣǝzǝl-küy eytidiƣanlarni: «Silǝr Pǝrwǝrdigarƣa rǝⱨmǝt-tǝxǝkkür eytinglar, qünki Uning ɵzgǝrmǝs muⱨǝbbiti mǝnggülüktur!» dǝp oⱪuxⱪa tǝyinlǝp, ⱪoxunning aldida mangdurdi.
22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
Ular tǝntǝnǝ ⱪilip ⱨǝmdusana oⱪuxi bilǝn, Pǝrwǝrdigar Yǝⱨuda hǝlⱪigǝ ⱨujum ⱪilixⱪa qiⱪⱪan Ammoniylar, Moabiylar wǝ Seir teƣidikilǝrgǝ pistirma ⱪoxunni ǝwǝtip, ularni tarmar ⱪildurdi.
23 Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
Xuning bilǝn Ammoniylar bilǝn Moabiylar Seir teƣidikilǝrgǝ ⱨujum ⱪilixⱪa ɵtti, ularni birini ⱪoymay ⱪiriwǝtti; ular Seir teƣidikilǝrni ⱪirip tügǝtkǝndin keyin yǝnǝ ɵzliri bir-birini ⱪirƣin ⱪilixⱪa qüxkǝnidi.
24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
Yǝⱨudalar qɵldiki kɵzǝtgaⱨⱪa kelip xu zor ⱪoxun tǝrǝpkǝ ⱪarisa, mana ⱪeqip ⱪutulƣan birmu adǝm yoⱪ bolup, ⱨǝmmǝ yǝrni ɵlük ⱪaplap kǝtkǝnidi.
25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
Yǝⱨoxafat ɵzining adǝmliri bilǝn düxmǝndin olja bulang-talang ⱪilixⱪa kǝlgǝndǝ, ular ɵlüklǝr bilǝn billǝ nurƣun mal-mülük wǝ kɵp ⱪimmǝtlik buyumlarni tapti. Ular salduruwalƣanlirining toliliⱪidin elip kitǝlmǝy ⱪaldi; olja xunqǝ kɵp bolƣaqⱪa, uni yiƣiwelixⱪa üq kün kǝtti.
26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.
Ular tɵtinqi küni Bǝrakaⱨ jilƣisiƣa yiƣilip, Pǝrwǝrdigarƣa ⱨǝmdusana oⱪup mubarǝklidi; xunga u yǝr taki bügüngǝ ⱪǝdǝr «Bǝrakaⱨ jilƣisi» dǝp atilip kǝlmǝktǝ.
27 Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.
Andin barliⱪ Yǝⱨudadikilǝr wǝ Yerusalemdikilǝr Yǝⱨoxafatning baxlamqiliⱪida huxal-huram bolup Yerusalemƣa ⱪaytti; qünki Pǝrwǝrdigar ularni düxmǝnliri üstidin ƣalib ⱪilip huxalliⱪⱪa qɵmdürgǝnidi.
28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
Ular Yerusalemƣa tǝmbur, qiltar wǝ kanaylar qelip kelip, Pǝrwǝrdigarning ɵyigǝ kirdi.
29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
Barliⱪ ǝl-mǝmlikǝtlǝr Pǝrwǝrdigarning Israilning düxmǝnlirigǝ ⱪarxi qiⱪip jǝng ⱪilƣanliⱪini angliƣanda, Hudaning wǝⱨimisi ularning üstigǝ basti.
30 И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
Xuning bilǝn Yǝⱨoxafatning padixaⱨliⱪi tinq-asayixliⱪta boldi; uning Hudasi uning tɵt ǝtrapini tinq ⱪilƣanidi.
31 Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
Xundaⱪ ⱪilip Yǝⱨoxafat Yǝⱨuda üstigǝ ⱨɵküm sürdi. U tǝhtkǝ qiⱪⱪan qaƣda ottuz bǝx yaxta idi; u Yerusalemda yigirmǝ bǝx yil sǝltǝnǝt ⱪildi. Uning anisining ismi Azubaⱨ bolup, u Xilⱨining ⱪizi idi.
32 Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
Yǝⱨoxafat ⱪaymay atisi Asaning yolida mengip, Pǝrwǝrdigarning nǝziridǝ durus bolƣanni ⱪildi.
33 Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
Pǝⱪǝt «yuⱪiri jaylar»la yoⱪitilmiƣanidi; hǝlⱪ tehiqǝ kɵngüllirini ata-bowilirining Hudasiƣa mayil ⱪilmiƣanidi.
34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
Yǝⱨoxafatning ⱪalƣan ixliri bolsa, mana baxtin ahiriƣiqǝ «Yǝⱨuda wǝ Israil padixaⱨlirining tarihnamisi»ƣa kirgüzülgǝn «Ⱨananining oƣli Yǝⱨuning bayan sɵzliri»dǝ pütülgǝndur.
35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
Bu ixlardin keyin Yǝⱨuda padixaⱨi Yǝⱨoxafat tola rǝzil ixlarni ⱪilƣan Israil padixaⱨi Aⱨaziya bilǝn ittipaⱪ tüzdi.
36 Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
Yǝⱨoxafat Tarxixⱪa baridiƣan kemilǝrni yasaxⱪa uning bilǝn xiriklǝxti; xu kemilǝrni ular Əzion-Gǝbǝrdǝ yasatti.
37 Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.
U qaƣda Marǝxaⱨliⱪ Dodawaⱨuning oƣli Əliezǝr Yǝⱨoxafatni ǝyiblǝp uningƣa bexarǝt berip: — Aⱨaziya bilǝn ittipaⱪ tüzgining üqün Pǝrwǝrdigar sening yasiƣanliringni buzuwetidu» dedi. Dǝrwǝⱪǝ, keyinki waⱪitlarda u kemilǝr buzƣunqiliⱪⱪa uqrap Tarxixⱪa mangalmidi.

< 2 Летописи 20 >