3 Царе 8
1 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
Then Solomon assembled the elders of Israel with all the heads of the tribes, the princes of the fathers’ households of the children of Israel, to King Solomon in Jerusalem, to bring up the ark of the LORD’s covenant out of David’s city, which is Zion.
2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
All the men of Israel assembled themselves to King Solomon at the feast in the month Ethanim, which is the seventh month.
3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.
All the elders of Israel came, and the priests picked up the ark.
4 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.
They brought up the LORD’s ark, the Tent of Meeting, and all the holy vessels that were in the Tent. The priests and the Levites brought these up.
5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
King Solomon and all the congregation of Israel, who were assembled to him, were with him before the ark, sacrificing sheep and cattle that could not be counted or numbered for multitude.
6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
The priests brought in the ark of the LORD’s covenant to its place, into the inner sanctuary of the house, to the most holy place, even under the cherubim’s wings.
7 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
For the cherubim spread their wings out over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and its poles above.
8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
The poles were so long that the ends of the poles were seen from the holy place before the inner sanctuary, but they were not seen outside. They are there to this day.
9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.
There was nothing in the ark except the two stone tablets which Moses put there at Horeb, when the LORD made a covenant with the children of Israel, when they came out of the land of Egypt.
10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
It came to pass, when the priests had come out of the holy place, that the cloud filled the LORD’s house,
11 така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
so that the priests could not stand to minister by reason of the cloud; for the LORD’s glory filled the LORD’s house.
12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
Then Solomon said, “The LORD has said that he would dwell in the thick darkness.
13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
I have surely built you a house of habitation, a place for you to dwell in forever.”
14 После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
The king turned his face around and blessed all the assembly of Israel; and all the assembly of Israel stood.
15 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
He said, “Blessed is the LORD, the God of Israel, who spoke with his mouth to David your father, and has with his hand fulfilled it, saying,
16 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.
‘Since the day that I brought my people Israel out of Egypt, I chose no city out of all the tribes of Israel to build a house, that my name might be there; but I chose David to be over my people Israel.’
17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
“Now it was in the heart of David my father to build a house for the name of the LORD, the God of Israel.
18 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
But the LORD said to David my father, ‘Whereas it was in your heart to build a house for my name, you did well that it was in your heart.
19 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.
Nevertheless, you shall not build the house; but your son who shall come out of your body, he shall build the house for my name.’
20 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
The LORD has established his word that he spoke; for I have risen up in the place of David my father, and I sit on the throne of Israel, as the LORD promised, and have built the house for the name of the LORD, the God of Israel.
21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
There I have set a place for the ark, in which is the LORD’s covenant, which he made with our fathers when he brought them out of the land of Egypt.”
22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
Solomon stood before the LORD’s altar in the presence of all the assembly of Israel, and spread out his hands toward heaven;
23 Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
and he said, “LORD, the God of Israel, there is no God like you, in heaven above, or on earth beneath; who keeps covenant and loving kindness with your servants who walk before you with all their heart;
24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.
who has kept with your servant David my father that which you promised him. Yes, you spoke with your mouth, and have fulfilled it with your hand, as it is today.
25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
Now therefore, may LORD, the God of Israel, keep with your servant David my father that which you have promised him, saying, ‘There shall not fail from you a man in my sight to sit on the throne of Israel, if only your children take heed to their way, to walk before me as you have walked before me.’
26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
“Now therefore, God of Israel, please let your word be verified, which you spoke to your servant David my father.
27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
But will God in very deed dwell on the earth? Behold, heaven and the heaven of heavens can’t contain you; how much less this house that I have built!
28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
Yet have respect for the prayer of your servant and for his supplication, LORD my God, to listen to the cry and to the prayer which your servant prays before you today;
29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
that your eyes may be open toward this house night and day, even toward the place of which you have said, ‘My name shall be there;’ to listen to the prayer which your servant prays toward this place.
30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
Listen to the supplication of your servant, and of your people Israel, when they pray toward this place. Yes, hear in heaven, your dwelling place; and when you hear, forgive.
31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
“If a man sins against his neighbor, and an oath is laid on him to cause him to swear, and he comes and swears before your altar in this house,
32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.
then hear in heaven, and act, and judge your servants, condemning the wicked, to bring his way on his own head, and justifying the righteous, to give him according to his righteousness.
33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
“When your people Israel are struck down before the enemy because they have sinned against you, if they turn again to you and confess your name, and pray and make supplication to you in this house,
34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
then hear in heaven, and forgive the sin of your people Israel, and bring them again to the land which you gave to their fathers.
35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
“When the sky is shut up and there is no rain because they have sinned against you, if they pray toward this place and confess your name, and turn from their sin when you afflict them,
36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
then hear in heaven, and forgive the sin of your servants, and of your people Israel, when you teach them the good way in which they should walk; and send rain on your land which you have given to your people for an inheritance.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта,
“If there is famine in the land, if there is pestilence, if there is blight, mildew, locust or caterpillar; if their enemy besieges them in the land of their cities, whatever plague, whatever sickness there is,
38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
whatever prayer and supplication is made by any man, or by all your people Israel, who shall each know the plague of his own heart, and spread out his hands toward this house,
39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
then hear in heaven, your dwelling place, and forgive, and act, and give to every man according to all his ways, whose heart you know (for you, even you only, know the hearts of all the children of men);
40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
that they may fear you all the days that they live in the land which you gave to our fathers.
41 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,
“Moreover, concerning the foreigner, who is not of your people Israel, when he comes out of a far country for your name’s sake
42 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,
(for they shall hear of your great name and of your mighty hand and of your outstretched arm), when he comes and prays toward this house,
43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
hear in heaven, your dwelling place, and do according to all that the foreigner calls to you for; that all the peoples of the earth may know your name, to fear you, as do your people Israel, and that they may know that this house which I have built is called by your name.
44 Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
“If your people go out to battle against their enemy, by whatever way you shall send them, and they pray to the LORD toward the city which you have chosen, and toward the house which I have built for your name,
45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.
then hear in heaven their prayer and their supplication, and maintain their cause.
46 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,
If they sin against you (for there is no man who doesn’t sin), and you are angry with them and deliver them to the enemy, so that they carry them away captive to the land of the enemy, far off or near;
47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,
yet if they repent in the land where they are carried captive, and turn again, and make supplication to you in the land of those who carried them captive, saying, ‘We have sinned and have done perversely; we have dealt wickedly,’
48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
if they return to you with all their heart and with all their soul in the land of their enemies who carried them captive, and pray to you toward their land which you gave to their fathers, the city which you have chosen and the house which I have built for your name,
49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,
then hear their prayer and their supplication in heaven, your dwelling place, and maintain their cause;
50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;
and forgive your people who have sinned against you, and all their transgressions in which they have transgressed against you; and give them compassion before those who carried them captive, that they may have compassion on them
51 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.
(for they are your people and your inheritance, which you brought out of Egypt, from the middle of the iron furnace);
52 Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;
that your eyes may be open to the supplication of your servant and to the supplication of your people Israel, to listen to them whenever they cry to you.
53 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.
For you separated them from among all the peoples of the earth to be your inheritance, as you spoke by Moses your servant, when you brought our fathers out of Egypt, Lord GOD.”
54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.
It was so, that when Solomon had finished praying all this prayer and supplication to the LORD, he arose from before the LORD’s altar, from kneeling on his knees with his hands spread out toward heaven.
55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:
He stood and blessed all the assembly of Israel with a loud voice, saying,
56 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.
“Blessed be the LORD, who has given rest to his people Israel, according to all that he promised. There has not failed one word of all his good promise, which he promised by Moses his servant.
57 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!
May the LORD our God be with us as he was with our fathers. Let him not leave us or forsake us,
58 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!
that he may incline our hearts to him, to walk in all his ways, and to keep his commandments, his statutes, and his ordinances, which he commanded our fathers.
59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;
Let these my words, with which I have made supplication before the LORD, be near to the LORD our God day and night, that he may maintain the cause of his servant and the cause of his people Israel, as every day requires;
60 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.
that all the peoples of the earth may know that the LORD himself is God. There is no one else.
61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.
“Let your heart therefore be perfect with the LORD our God, to walk in his statutes, and to keep his commandments, as it is today.”
62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.
The king, and all Israel with him, offered sacrifice before the LORD.
63 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.
Solomon offered for the sacrifice of peace offerings, which he offered to the LORD, twenty two thousand head of cattle and one hundred twenty thousand sheep. So the king and all the children of Israel dedicated the LORD’s house.
64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.
The same day the king made the middle of the court holy that was before the LORD’s house; for there he offered the burnt offering, the meal offering, and the fat of the peace offerings, because the bronze altar that was before the LORD was too little to receive the burnt offering, the meal offering, and the fat of the peace offerings.
65 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.
So Solomon held the feast at that time, and all Israel with him, a great assembly, from the entrance of Hamath to the brook of Egypt, before the LORD our God, seven days and seven more days, even fourteen days.
66 А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.
On the eighth day he sent the people away; and they blessed the king, and went to their tents joyful and glad in their hearts for all the goodness that the LORD had shown to David his servant, and to Israel his people.
