3 Царе 21
1 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраил, близо до палата на самарийския цар Ахаава,
Mago'a kna evutegeno Jezrieli kumate ne' Naboti'a Jezrieli kumatera, Sameria kini ne' Ahapu nomofo tavaonte waini hoza'a me'negeno kegava hu'ne.
2 Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
Hagi mago zupa kini ne' Ahapu'a amanage huno Nabotina antahige'ne, Waini hozakamo'a kumani'a tava'onte me'negu, namige'na nani'za hoza nentena, ana nona'a ete mago hoza knarema hu'neania kamige, mizanku'ma hananke'na mizasege haneno.
3 А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
Hianagi Naboti'a amanage hu'ne, Ra Anumzamo'a negafampinti'ma erisantima hare'nenana zana, vahera omio huno hu'neanki'na onkamigahue.
4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
Higeno'a Ahapuna avugosamo'a evuneramigeno tusi rimpa neheno noma'arega vu'ne. Na'ankure Naboti'a huno, nenfampinti'ma erisantima hare'noa zana onkamigosue, huno hu'neazanku anara hu'ne. Anama higeno'a Ahapu'a kavera oneno avugosa rukrehe huno tafe'are mase'ne.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
Hianagi nenaro Jesebeli'a eazamo amanage huno eme antahige'ne, na'anku kavugosamo'a evuneramigenka kavera nonane?
6 А той каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
Higeno amanage huno kenona hu'ne, Na'ankure Jezrieli kumateti ne' Naboti'na amanage hu'na antahige'noe, waini hozaka'a namige'na hoza nentena, ana nona'a ete mago hoza kamige, mizanku'ma hananke'na mizasege haneno hu'na huana, i'o onkamigosue huno hu'ne.
7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело на сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
Higeno nenaro, Jesebeli'a amanage huno asami'ne, kagra Israeli kinia mani'nenka Israeli vahera kegava huzmantenananki, otinka ne'zana nenenka atregeno karimpamo'a kna osino. Jezrieli kumateti ne' Naboti waini hoza omeri kamigahue.
8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
Anage nehuno Naboti'ma nemania kumate ranra vahetamintegane kva vahe'teganena mago avo kreno Ahapu azanko avo rukamare nenteno atregeno vu'ne.
9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
Hagi ana avompina amanage huno krente'ne. Ne'zana atreta nunamu hu kne huta maka vahetamina kehu atru hinke'za atruma hanageta, Nabotina agesga huta ese trate hinkeno, vahetmimofo zamavuga manino.
10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
Ana nehuta mago kaziga kefo netre huznantenkeno, umanineke Nabotinkura, Anumzamofone kini ne'enena huhaviza hu'ne huke hunte'o. Hagi anagema hanageta, Nabotina avre atiramita have knonu ahe friho.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила;
Hagi anankema nentahi'za ana kumapi ranra vahe'ene, kva vahe'mo'za Jesebeli'ma avoma krezamino'ma hiho huno'ma hiaza hu'naze.
12 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
Hagi ne'za atreno nunamu hu kna erintazageno, vahe'ma atruma haza vahetmimofo zamavuga Nabotina ese trate avrente'naze.
13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
Hagi tare kefo netremokea Naboti'ma mania tra'mofo kantikaziga emanike amanage huka Nabotina havigea hunte'na'e. Naboti'a Anumzamofone, kini ne'enena huhaviza huzanante'ne. Hagi anagema hakeno'a, Nabotina rankumapintira avre'atirami'za havenknonu ahe fri'naze.
14 После пратиха да Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
Hagi ana'ma nehu'za ana kumapi kva vahe'mo'za Jesebelintega amanage hu'za kea atre'naze, Nabotina hago havenknonu ahe frunkeno fri'ne, hu'za kea atrente'naze.
15 И като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
Hagi Jesebeli'ma ana kema nentahino'a, amanage huno Ahapuna asami'ne, Jezrieliti ne' Naboti'ma zagore'ma kami zanku'ma i'o huno'ma hu'nea ne'mofo waini hoza otinka omerio. Na'ankure agra omani'neanki, hago fri'ne.
16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
Hagi Naboti'ma frie nanekema Ahapu'ma nentahino'a, ana waini hoza omeri nafa'a hunaku urami'ne.
17 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
Hianagi Ra Anumzamo'a amanage huno Tisbe kumateti kasnampa ne' Elaijana asami'ne,
18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.
Otinka vunka Israeli kini ne' Ahapu'a Sameriama nemania ne'mo, Naboti waini hoza erinaku ana hozafi umani'neanki uraminka ome negenka,
19 И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
amanage hunka ome asamio, Ra Anumzamo'a amanage huno hie, kagrama Nabotima ahenka hoza'ama enerinka korama'a eriraginanku, kramo'zama Naboti korama hu'zama naza kumate, anahukna hu'za kramo'za kagri korana hu'za negahaze hunka ome asamio.
20 А Ахаава каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.
Higeno vigeno Ahapu'a amanage huno Elaijankura hu'ne, Ha' vahenimoka nagrira eme nagenka erifore hane. Anage higeno Elaija'a amanage huno kenona hu'ne, Izo kagriku hake'na e'noe. Na'ankure kagra Ra Anumzamofo avurera kefo kavukava hu'nane.
21 Ето казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израиля;
E'ina hu'negu Ra Anumzamo'a amanage huno hie, Kagrira rama'a hazenke kamigahue. Hagi Ahapuga kagripinti'ma fore'ma hanaza vahera amne vahe'ene, kazokzo vahe'enena maka zamahe vagaregahue.
22 и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.
Hagi Nebati nemofo Jeroboamu naga'ene, Ahiza nemofo Ba-asa naga'enema hu'noaza hu'na kagri nagara zamahe hana hugahue. Na'ankure kagra tusiza hunka nazeri narimpa nehenka, Israeli vahera zamazeri kumipina zamante'nane.
23 Също и на Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
Hagi Jesebelinkura amanage huno Ra Anumzamo'a hu'ne, Jesebeli avufga kramo'za Jesrieli kuma keginamofo agu'afi negahaze.
24 Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
Hagi Ahapu nagapinti'ma rankuma agu'afima frisaza vahera kramo'za nesageno, megi'ama frisnaza vahera namamo'za negahaze.
25 (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,
Hagi Ahapu nenaro Jesebeli'ma havi antahintahi amino azeri savari'ma Ahapu'ma higeno, Ra Anumzamofo avure'ma havi avu'ava'ma hu'neankna avu'avara mago vahe'mo'e huno kora osu'neaza hu'ne.
26 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ бе изгонил пред израилтяните).
Hagi ko'ma Israeli vahe'ma ome'nazageno ana mopafima Amori vahe'ma mani'nezama haviza huno kasrino agote avu'ava'ma nehazageno, Ra Anumzamo'ma zamahe natitre'neankna huno kaza osu havi anumzantaminte Ahapu'a monora ome hunte'ne.
27 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
Hianagi Ahapu'ma ana nanekema nentahino'a, kukena'a tagato huno zamasunku'ma nehu'za atafa kukenama nehaza kukena eri nehuno, kavera a'o huno mani'ne. Hagi kenage'enena ana kukena antanino mase'neno, tusi asunku hu'ne.
28 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
Hagi ana'ma nehigeno'a, Ra Anumzamo'a amanage huno Tisbe kumateti ne' Elaijana asami'ne,
29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
Nagri navugama Ahapu'ma agu'ama erinteramino asunku'ma hiazana hago kano. Na'ankure agra agu'ama erinteramino navuga asunku hianki'na agri knafina ana hazenke zana eriforera osugahuanki, mofavre'amofo knafi ana hazenke zana eri fore hugahue.
